Тя не е нито напразна, нито безполезна, нито ненужна. Тя

 Тя не е нито безрезултатна, нито безполезна, нито ненужна. Тя не е събеседник  за другарски диалози, не е съд за  сълзи. е преподавател. Мъдър, толерантен, твърдоглав преподавател, който идва единствено с цел да ви помогне да оцелеете и да израствате. Трябва знаем по какъв начин да я   слушаме. И да я чуваме. Болката би трябвало да се схваща. Болката не е зложелател. Тя не идва с цел да ни унищожи и да ни убие. Тя се появява с цел да изясни, достави, да потвърди това, което  не сте в положение да разберете сами,  без нея. Тя е последната инстанция. Като надзорен изстрел на вашето схващане. Тя  постоянно идва в точното време. Когато вие, погълнати от  бездната на рутината тънете в илюзии, или изгаряте скъпоценното си време, водейки ненужен обикновен живот, се появява тя. Отначало безшумно, шушукайки, ви загатва, че вървите  по неверен път. Но вие не чувате. Продължавате да се отдавате на мързел, пороци, да трупате обиди, да насилвате с  ненавист душата си … и тя стартира да крещи в мозъка ви! Започва да притиска слепоочията ви до повръщане. Да удря по вените. Да се загнездва в невроните на съзнанието ви с цел да изгони вашата глухота! Крясъците й  ви раздират, само че не желаете да си го признаете. Не сте съгласни да чуете … Разбира се … Ние сме възпитани като  материалисти, атеисти и прагматици. В нашето общество не е признато да се вслушате в себе си,  не е съвременно да имаме вяра в нещо, което не може да се изброи, измери  и да се внесе в  сметката. Нас ни раздират поради мъжество и откровеност. От всички страни се сипят  препоръки за това какво да вършим, кого да слушаме,  и към какво да се стремим. И ние заглъхваме. Потъваме в непрекъснатото бумтене на непознати гласове, мисли и отзиви. Ние умираме дружно с душата си … Но някои към момента имат късмет да се спасят. Това са щастливците, чиито болежка е постоянно нащрек! Това са хора, чиито души към момента са в положение да чуват, да възприемат, да имат вяра, да тръгнат след нея и да се излекуват. Да, това е труд. Труд дотолкоз тежък, че доста хора избират гибелта пред уроците на  болката. Но, повярвайте, вървейки зад нея, малко по малко, вие стартирате да осъзнавате,  че тя ви води в идеален свят! Там, където сами, със своите сили, с ръцете си и упорита  вътрешна работа сте  в положение да творите и да създадете! Да създадете себе си. Себе си подобен, какъвто никой в никакъв случай не ви е виждал! Такъв,  какъвто са ви казвали,  че в никакъв случай не можете да бъдете! Ставате слушащи. Чрез болката влизате във вълшебната страна на звуците,  която открива пред вас един свят с  неограничени благоприятни условия. А болката … болката – това е просто един надарен космополитен хирург. Тя разрязва хиляди неточности, заблуди и страхове, с които е покрита   душата ви. Тя ви кара да се чувствате отвратително, за ви бъде по-късно добре. За да  можете да побеждавате и повярвате. В себе си. Тя е проводник. Трансформатор. Съвършен и съвършен. Който като го разберете и чуете, се вдигате с едно ходило по-високо над всичко, което унищожава вашия заветен вътрешен мир. Просто замрете и  слушайте …

„ Toчката на Конфуций “: Специалното място на Силата на човешкото тяло!

 

Един превъзходен и в действителност работещ способ сами и без медикаменти да се избавите от натрупалия се стрес! Напоследък хроничният стрес става все по-често срещано събитие измежду хората на Земята. И…

Цялата публикация